"Мисля, че "По дълбоките следи на Атанас Далчев`` трябва да тръгнем вероятно от Солун и след това да продължим с Цариград или Истанбул. Когато преди няколко години излезе моята книга за солунските и цариградските години на Атанас Далчев, тръгнах точно с тази мисъл``. Това каза проф. Хюсеин Мевсим от катедрата по българистика в Анкарския университет на представянето на юнския брой на списание , посветено на 120-годишнина от рождението на Далчев, което се състоя в зала "МаксиМ" на .

Проф. Мевсим е автор на книга за Атанас Далчев, за която му е присъдено отличието "Христо Г. Данов" за хуманитаристика.

``Когато трябва да разгадаваме един поет, когато пред нас се намира един творец, преди всичко сме длъжни да проникнем, и то максимално дълбоко, през неговите първи седем, осем години, или в неговото детство. Точно тези първи осем години на Атанас Далчев минават в Солун и в Цариград``, добави той.

``На четиригодишна възраст, през 1908 г., когато баща му Христо Далчев е избран за депутат, семейството му се премества в Цариград, и до 8-годишна възраст Атанас Далчев живее в тези действително два, според мен, неслучайно избрани топоса в европейския Югоизток``, отбеляза проф. Хюсеин Мевсим. По думите му има още много факти и обстоятелства, които трябва да бъдат разкрити за детството на поета.

``Аз се опитах да вникна малко по-дълбоко в тези първи четири и след това във вторите четири години от детството му, но останаха много неразкрити неща и смятам, че в тази насока трябва да се работи още повече``, коментира проф. Хюсеин Мевсим.

``Ако не успеем да осветим тези първи 8 години, много кодове, много шифри в поезията на Атанас Далчев ще останат неразгадани или ще ни бъде трудно да стигнем до тях``, добави професорът.

Според него плоча на Атанас Далчев в Солун може да бъде поставена на брега на залива "Саруникос``, защото Атанас Далчев и Любомир Далчев имат спомен, свързан с първото им влизане в морето, а в Истанбул плочата може да бъде поставена във всяка една точка на историческия град.

``Когато пишех книгата за Атанас Далчев, разбрах, че изключително много може и трябва да се пише и за неговия баща. Лично аз не разбрах защо в българската историография не е писано за този рядко интелигентен човек с такова място, и в историята на Османската империя. Смятам, че българската хуманитаристика има огромен дълг пред рода Далчеви", коментира професорът.

По думите му това е един феноменален род с интересни и изключително талантливи представители.

``Очаквам в близко време да бъде написана една популярна монография за рода Далчеви, чието начало е в селце близо до гр. Кукуш``, акцентира проф. Мевсим.

След професора от Анкарския университет в представянето на списание се включи и проф. Кирил Топалов. Той разказа спомени за познанството си със сина на Атанас Далчев - Христо. Двамата били съученици в столичното 27-мо училище.